Контакти
София 1303
ул. "Странджа" 4
Т: +359 2 811 70 00
Ф: +359 2 811 70 70
e-mail: lawfirm@menkov.eu
Новини
23 Jan 2011Прокуратурата наблюдава 61 дела срещу нотариуси
23 Jan 2011Търсят компромис по Закона за електронните съобщения
22 Jan 2011Подалите сигнали за корупция ще се ползват от защита според промените в Административно-процесуалния кодекс
Полезно
Инспекторатът на Върховната касационна прокуратура (ВКП) наблюдава 61 досъдебни производства срещу нотариуси. Това обяви шефът на Инспектората прокурор Малена Филипова на семинар на Цигов чарк.
Миналата година ръководството на прокуратурата е решило да вземе под крилото си делата срещу нотариуси и частни съдебни изпълнители, защото много граждани подавали сигнали срещу тях заради имотни измами.
Още тогава от ВКП са изискали всички преписки срещу нотариуси и частни съдебни изпълнители от прокуратурите в цялата страна. Оказало се, че не малка част от тези срещу нотариусите са били неоснователни спрени. Веднага след като ВКП ги е изискала прокурорите по места намерили най-различни основания, за да възобновят въпросните преписки. Това наше решение оказа дисциплинираща роля спрямо колегите, поясни Малена Филипова.
Най-често делата срещу нотариуси са за престъпления по служба, документни престъпления или документни измами. А тези срещу частните съдебни изпълнители са за длъжностни престъпления. 23 от тези 61 дела са на фаза досъдебно производство, 12 са прекратени с прокурорско постановление, има 16 осъдителни присъди, от които само една е влязла в сила, има и три оправдателни присъди. Европейската комисия пък наблюдава четири от делата срещу нотариуси.
Десет от тези 61 дела са срещу столичния нотариус Слави Крашевски, срещу когото през годините се водиха няколко дела, има даже и осъдителна присъда. Единствено неговата кантора обаче е затворена.
През първите 11 месеца на тази година Инспекторатът към ВКП е проверил 1426 сигнала на граждани и дружества. Най-често хората се жалят от забавени досъдебни производства, липса на надзор за законност, неуважение на искания на страните.
През тази година Инспекторатът към ВКП е наблюдавала 60 дела срещу магистрати. 20 от тях са срещу прокурори, 16 – срещу съдии, 19 – срещу следователи и пет досъдебни производства са срещу неизвестен извършител. Именно в последната „графа“ попада разследването за изчезване на делото срещу Ангел Филчев Борисов, брат на бившия главен прокурор Никола Филчев, който бе разследван за контрабанда на антики.
Прокурорът от ВКП Мариана Борисова отбеляза спад на делата, прекратени по давност. През 2007 г. са прекратени 274 122, през 2008-а – 235 659, а през тази година – 117 345 дела. Прокурор Милена Беремска оповести някои от проверките, които през годината е извършила Върховната административна прокуратура (ВАП).
Проверена е дейността на 197 туроператорски фирми, на 68 от тях са съставени актове за административни нарушения. Ревизията е във връзка с трагедията в Охридското езеро, когато при потъване на кораб загинаха 15 български туристи.
Проверки са направени за търговията, съхранението и употребата на токсични химични вещества и препарати за защита на растенията. Установено е, че продуктите не се съхраняват в охраняеми помещения. От склад даже са откраднали 45 бутилки с живак, който до момента не се знае къде е.
Извършена е проверка за внос на цимент с хром 6 в него. Според прокурор Беремска вносът вече е преустановен. Затегнат е режимът на границата и като се залови цимент с хром, то той или се унищожава, или се реекспортира.
Проверки са направени за вредни и опасни храни, за съхранението на взривни вещества и оръжие, за концесиите на плажовете и за нерегламентирани състезания с автомобили. Дадени са указания на съответните институции и контролни органи.
Източник: сп. Правен свят
Работна група, включваща и представители на неправителствените организации, ще търси компромисни решения по най-спорните промени в Закона за електронните съобщения, свързани със следенето на т.нар. трафични данни за телефонните и интернет контактите на гражданите. Такова съгласие бе постигнато в правната комисия на парламента по предложение на зам.-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков, който представи проекта пред депутатите. Зам.-министърът демонстрира конструктивност и даде висока оценка на критичните бележки по законопроекта на „Програма Достъп до информация“(ПДИ), които са помогнали да се поправят негови недостатъци още преди внасянето му в парламента.
Веселин Вучков очерта няколко проблемни въпроса, по които може да се постигне съгласие. На първо място стои въпросът за какви престъпления да може да се иска достъп до данните за телефонни разговори и интернет връзки – дали само за тежки престъпления, както настояват опонентите на закона, или и за широк кръг други престъпления, за които според МВР тази информация е необходима. В проекта се предлага данни да може да се искат за всички престъпления, наказуеми с до 2,5 години затвор, но според Вучков е приемливо в закона да останат само тежките престъпления, плюс някои други специално изброени състави от Наказателния кодекс като отвличания, заплаха за убийство, бягство на затворници и др.
Друг проблем е за какъв срок да бъдат съхранявани поисканите данни, което според Вучков лесно може да намери разрешение. Тези данни са необходими най-вече в началото, когато се изграждат версии, проверява се алиби и др., така че не се налага дългосрочното им съхраняване. Освен това тази информация почти никога не може да служи като самостоятелно доказателство, заяви г-н Вучков. Според него може да се намери приемливо за всички страни решение и на проблемите за процедурата по уведомяване на лицата, които са били обект на достъп, както и за изискването в системата да се влиза само след съдебно разрешение.
Според Александър Кашъмов от ПДИ остава един сериозен проблем, по който все още не е постигнато съгласие и това е предвиденият пряк технически достъп чрез интерфейс до базите данни на мобилните и интернет оператори. При наличието на такъв достъп изискването за предварително съдебно разрашение просто губи смисъла си, заяви Кашъмов. А става въпрос за лични данни, които са обект на специална защита. Нито един парламент в нито една европейска държава не е позволил такъв пряк достъп, допълни Кашъмов.
Въпроси се поставят и по повод на това, че разрешения за достъп по тази закон ще дават не председателите на окръжните, а председателите на районните съдилища или упълномощен от тях съдия. Според зам.-министър Вучков това се налага, защото окръжните съдии са много ангажирани с разрешенията за СРС и др. Освен съдебния контрол обаче имало и много други гаранции за сигурност – въвеждат се няколко вида регистри, справките ще може да се искат само от специално оправомощени лица, специален контрол ще извършва Комисията за защита на личните данни, въвежда се и нов състав на престъпление при злоупотреба с такива данни.
Източник: сп. Правен свят
Държавата ще бъде задължена да осигури защита на хората, подали сигнали срещу длъжностни лица за извършени престъпления. Това е записано в промените в Административно-процесуалния кодекс (АПК), изготвени от Министерството на правосъдието. Протекцията ще бъде осигурявана до приключването на цялата процедура по проверката на подадения сигнал.
Органите, получили информация за корупция, няма да имат право да разгласяват самоличността на подателя. Предвидени са глоби от 200 до 3000 лева, ако това се случи.
Предложения за въвеждане на защита на подалите такива сигнали се правят вече няколко години от неправителствените организации като „Прозрачност без граници“. Последните социологически проучвания показаха, че българите нямат мотивация да подават сигнали, защото се страхуват от негативни последици за самите тях или не вярват, че ще последва реакция.
Особено наплашени са служителите в държавните и местните администрации.
Едновременно с тези промени в АПК, Министерството на правосъдието оповести и предложенията си за ревизия на Закона за администрацията. Той предвижда за цялата държавна администрация директно да е отговорен министър-председателят. Част от тези правомощия обаче се преотстъпват на главния секретар на Министерския съвет (в момента това е Росен Желязков – б.р.).
Именно той ще трябва да внася в правителството докладите за дейността на държавната администрация. Досега тези функции се изпълняваха от Министерството на държавната администрация, което беше закрито от Бойко Борисов. Инспекторатът към тази структура също минава към Министерския съвет.
Според проекта за промени в закона се разширяват и правомощията на този инспекторат. Той ще бъде задължен да подава директно сигнали до прокуратурата, ако при проверките се установят данни за извършени престъпления. Структурата ще трябва да изготви и методология за оценка на ефективността на администрацията. Тя ще се утвърждава от премиера.
Източник: Mediapool.bg